Митът за "тики-така" на Пеп и скучния Байерн

Покрай мачовете на Байерн с Манчестър Юнайтед се наслушах на приказки за това как Пеп Гуардиола е превърнал баварците в копие на неговата Барселона, как немците напълно са прихванали стила "тики-така" и как едва ли не играят скучен футбол, който никой не иска да гледа.

Дали обаче наистина е така? Дали действително Пеп умее да играе само с "тики-така" и е развалил спиращия дъха отбор на Юп Хайнкес, който през миналия сезон триумфира в Шампионската лига?

За да анализираме въпроса, нека първо се върнем към периода на Гуардиола в Барселона. На "Камп Ноу" Пеп направи някои ключови промени още в началото на престоя си, а след това просто пригоди стила на игра към играчите, с които разполагаше. Техничните футболисти овладяха до съвършенство владеенето на топката чрез множество къси пасове и мощната преса при притежание на съперника, а с Лео Меси в състава, този стил имаше гарантиран успех.

Митът, че Гуардиола не обича да играе с типичен централен нападател просто не е истина. В противен случай той нямаше да привлича Златан Ибрахимович в Барселона и да залага на Марио Манджукич в голяма част от мачовете на Байерн. Между Ибра и Барса обаче не се получи, а времето показа, че за Лео Меси е по-добре да играе като "фалшива деветка". Пеп просто намери перфектния стил за този отбор.

Разбира се, "тики-така" на Барса имаше и своите недостатъци. Ако не беше така, сега нямаше да си говорим за възможността Байерн да се превърне в първия тим, защитил трофея си, защото Барса щеше да го е направила.

При всички случаи обаче този стил на игра и "дрийм-тиймът" на Гуардиола ще останат в историята като един от най-добрите отбори за всички времена, така че всякакви подигравки с Пеп и постигнатото от него на "Камп Ноу" са нелепи и жалки.

Но нека минем на Байерн и на това, което Гуардиола промени при европейските шампиони. И ще го кажа от позицията на човек, гледал 95% от мачовете на европейските шампиони през този и през предишния сезон.

Още при Юп Хайнкес Байерн бе европейският гранд, чиято игра най-много се доближаваше до тази на Барселона, като разликите бяха в по-директната игра и бързите атаки към съперниковата врата. Немският колос обаче имаше и проблеми, които за тяхно щастие не се показаха в най-важните мачове. Директната игра на отбора често оголваше защитната линия, а футболистите не знаеха как да противодействат, ако съперникът им поведеше в мача. И тогава баварците също имаха сериозни проблеми срещу отбори, които се защитават с 10 души, както бе в три четвърти от двата мача с Ман Юнайтед.

И какво толкова промени Гуардиола, че да не се хареса на голяма част от футболния свят? Ами, по мое мнение испанецът внесе единствено положителни промени в играта на Байерн. Пеп наистина накара своите футболисти да си подават повече, което доведе до много по-малко положения и опасности пред вратата на Нойер в сравнение с миналата година. В това отношение Байерн може и да прилича на Барса, но до там.

Байерн просто добави нов стил игра в арсенала си, който владее до съвършенство. Байерн продължава най-често да играе с типичен централен нападател, Байерн продължава да е в състояние да играе директен футбол, мачкащ противника, Байерн продължава да използва много крилата си и да отправя центрирания в наказателното поле на съперника.

Байерн на Гуардиола е по-комплексен и може да упражнява различен стил на игра срещу различните отбори, а и най-важното – в самия мач може да превключи от една постройка към друга. Играчите се чувстват достатъчно комфортно да сменят позициите си, а всичко това прави Байерн по-опасен.

И сега да обърнем внимание на конкретните мачове с Манчестър Юнайтед и мита за скучния Байерн. Безспорно двубоите в Манчестър и Мюнхен не бяха най-добрите на Байерн през сезона, но показаното бе достатъчно за тоталното надиграване на „червените дяволи“ и в двете срещи. А ако на някого мачовете са му се сторили скучни, то причината със сигурност не е в баварците. Просто срещу 9 души, скупчени в и пред наказателното поле, няма друг начин освен да играеш с много обхождащи пасове и да търсиш някакви малки пролуки за шут. Така беше в три четвърти от битката Байерн – Ман Юнайтед. През второто полувреме на „Алианц Арена“ „червените дяволи“ все пак трябваше да потърсят гол и тогава ситуацията се промени. Патрис Евра отбеляза великолепен гол, но това само събуди баварците, които при малко повече свободни пространства показаха мощта си – с къси пасове, с центрирания, с шутове отвсякъде, всичко необходимо, за да бъдат достигнати полуфиналите.

Байерн е по-добър от миналия сезон, но това само по себе си не значи нищо. Баварците трябва да внимават. Евентуален сблъсък с Челси би бил подобен на двубоите с Юнайтед, но срещу по-класен съперник. Мачове с Реал и Атлетико пък биха били футболни зрелища, в които най-ясно би се видяла класата на Байерн.

Едно е ясно - немският колос има страхотна възможност да пренапише историята и да се превърне в първия отбор, защитил трофея си в Шампионската лига, а Гуардиола да докаже и на най-големите си критици, че футболът му не е скучен.