„Трябва да си истински мазохист, за да играеш като вратар“, каза преди време Джанлуиджи Буфон. Все пак, това е единствената позиция, на която най-малката грешка е почти винаги решаваща. Там, където винаги си по-близо до позора, отколкото до героизма. За да играеш на вратата, трябва да си сглобен по различен начин. А да играеш на вратата 23 години, да оцелееш на турболентността на над 2 десетилетия като елитен вратар, трябва да си изключителен.
Точно такъв е Джанлуиджи Буфон. Вратарят на Ювентус и Италия е легенда, която никой не може да оспори. Името му ще остане завинаги в историята на футбола. Но изглежда, че краят на кариерата му може да не подобава на това, което сътвори в своя дълъг път на голлинията.
В зенита на своята кариера Джиджи търпи разочарования. Световен шампион с Италия през 2006 г., той бе капитан на тима на Адзурите, който за първи път от 60 години не успя да се класира на Световно първенство след срама срещу Швеция в баражите. Това тряваше да е и последният му мач за Италия, но след това той бе придуман да остане в тима поне още малко.
Роналдо и Буфон с открит урок на тема "Що е той феърплей?"
Финалът на кариерата му в Шампионската лига също не е запомнящ се. Този турнир се оказа всъщност най-голямото разочарование за Буфон. Три пъти играл на финала с Юве и три пъти загубил. А за капак, когато всички очакваха последния му мач да е на „Сантяго Бернабеу” в сряда вечер, изглеждаше поне до 93-ата минута, че кариерата му в турнира може да продължи. Ювентус водеше с 3:0 срещу Реал и всички чакаха продължения. Но съдията Майкъл Оливър отсъди доста спорна дузпа, която накара Джиджи да си изпусне нервите и кариерата му в турнира завърши с червен картон!
На 40 години, Буфон отдавна е убедил всички, че притежава изключителен характер. Няма по-въздействаща гледка от това как пее химна на Италия преди всеки мач с националния отбор. Но за да си на върха толкова дълго време, ти трябва и качество. А макар и на 40 години, малцина се съмняват, че дори и сега Джиджи е толкова добър, колкото и в пика на кариерата си. Срещу Реал той направи редица невероятни спасявания – срещу Роналдо, Иско, Асенсио… Но 117-ият му мач в Шапионската лига все пак се оказа последен след гола на Кристиано Роналдо от дузпа.
Буфон е част от цялата защитна генерация на Италия и Ювентус, която може би не получи толкова много похвали, колкото заслужава в свят, доминиран от ценителите на зрелището и рекордите. От невероятния квартет Буфон, Киелини, Бардзали, Бонучи (който вече е в Милан), единствено Джиджи е влизал в топ 20 на „Златната топка”, но не е бил в топ 3 от 2006 г. ,когато стана световен шампион. Но сред гилдията на вратарите той е на много голяма почит.
„За нас вратарите, той е като Лео Меси или Кристиано Роналдо“, призна миналата година бившият страж на Монако Флавио Рома. „Той е завършеният вратар“.
Какво обаче накара Буфон да играе толкова много? Да, за един вратар не е необичайно на 40 години да е титуляр в топ клуб. Марко Балота игра в елита на Италия до 42 г. Но след всичките тези трофеи, кое кара Джиджи да продължава? Отговорът е лесен – безграничната любов към футбола.
Това е играч, който миналата година след като Ювентус спечели титлата в Серия А, бе хванат от камерите да пази на вратата удари от децата на съотборниците си, докато медалът стоеше на врата му.
„Той обожава играта. Обича да е на терена, на тренировка“, казва бившият му съотборник в Ювентус Венсан Перикар. Точно затова Буфон винаги е на игрището с усмивка. Това е естествената му среда. Той диша, храни се, спи с футбола. И може би именно заради това реагира по подобен начин срещу, според него, неправдата срещу Реал Мадрид, където усмивка не можеше да се види на лицето му. На 40 г. той бе съвсем близо до това да види може би най-големия героизъм в цялата си кариера.
„Буфон винаги остава след тренировка, за да отразява допълнително удари, да се подобрява. Винаги е в салона и прави упражнения. Следи диетата си. Това според мен е италианската култура. Така са обучени играчите тук“, допълва Перикар.
Но каквото и да правиш, не можеш да играеш 23 години на върха на концентрацията си. Буфон има и друга страна. Неслучайно фамилията му, преведена от италиански, означава „клоун“ .Джиджи си има и лека страна.
През 2005 г. той каза пред списание „Кабинет“: „Мисля за себе си като за клоун, който е получил задачата да забавлява хората“. Миналата годиа Джиджи обясни как се е променила работата му през годините: „Докато си на 28, 29, 30 всичко зависи от физиката и качествата ти. След това нещата се променят и точно тук идва опитът, който си натрупал като вратар. Знаеш как да подходиш в големите мачове“, призна той пред списание „4-4-2“.
В днешно време е модерно вратарите да могат да се справят и като либеро. Но Буфон не е от този тип. Не прилича на Мануел Нойер или вратарите на Барселона, тези на Пеп Гуардиола... Ювентус и Италия знаят силните страни на Джиджи и ги използват – отразяване на ударите, изчистване на топката и пълна концентрация в защита.
Родителите на Буфон представляваха Италия в други спортове – хвърляне на диск и вдигане на тежести. Двете му сестри играят за националния тим на Италия по волейбол, а чичо му е състезател в Серия А по баскетбол. Така че Джиджи от малък обича спорта. Но във футбола започва като халф преди да дойде световното първенство в Италия през 1990 г. Тогава Буфон е на 12 г. и се вдъхновява страшно от преставянето на камерунския вратар Томас Н’Коно. Толкова се вдъхновява, че първото му дете носи името Луис Томас.
„Още когато беше малък, знаех, че има потенциала за голяма кариера. Защото искаше да бъде №1 на всяка цена“, спомня си Ермес Фулгони, първият треньор на Буфон в Парма. „Реакциите му бяха много добри и аз предсказах, че преди да наърши 20 години това момче ще бъде национал и ще дебютира в Серия А“.
Фулгони обаче се разминава с 3 години. Буфон прави известния си дебют в Серия А още на 17 г. Титулярният вратар Лука Бучи е контузен и треньорът на Парма Невио Скала е толкова впечатлен от качествата на Буфон, че решава да го хвърли в дълбокото в мач срещу Милан, пренебрегвайки резервния вратар Алесандро Ниста.
„Помня, че трябваше да уверя родитлите му, че Джиджи ще е ок“, спомня си Фулгони. „Но като дойде уикендът, единственият спокоен на стадиона бях аз“.
Буфон прави серия от невероятни спасявания срещу Роберто Баджо и Джордж Уеа и мачът завършва 0:0.
Кариерата му не винаги е била цветя и рози. През 2003 и 2004 г. Буфон признава, че страда от депресия и започва да ходи на психолог. Следващите трудности са през 2006 г., когато на Ювентус са отнети две титли и тима е пратен в Серия В заради участието в скандала Калчополи. Тогава от клуба си тръгват таланти като Фабио Канаваро, Патрик Виейра, Златан Ибрахимович. Буфон обаче остава. И затова феновете на Юве го обичат толкова много. Не само заради тези 650 мача с черно-бялата фланелка.
За да дойде разочарованието с Италия в квалификациите за Мондиал 2018. „Съжалявам. Не за мен, заради Италия“, каза през сълзи Буфон след отпадането.
Но винаги се намира нещо, което да го държи ангажиран. „От години се чудя защо продължавам да играя. Какво ме кара да съм на терена? Ако бях спечелил Шампионската лига щях да съм празен. Това ме мотивира“, каза Буфон пред списание „Кикер“ преди година.
Дали този мач и червеният картон срещу Реал няма да накарат Буфон да остане на терена още една година? Да направи още един опит да прегърне купата с големите уши? Едно е сигурно, играч като него не заслужава такъв край. Първо с Италия, а сега и в Шампионската лига. Ами ако Наполи вземе и спечели скудетото този сезон?
Кариерата на Буфон
Парма (1995-2001) 220 мача
Ювентус (2001-до сега) 650 мача
Италия (1997 – до сега) 176 мача
Трофеите му
Серия А 8 пъти
Серия В 1 път
Световен шампион 1 път
Купа на УЕФА 1 път
Купа на Италия 4 пъти
